четвъртък, 8 януари 2009 г.

Решения

Тичам по дългите улици пусти
и търся спасение в мрака
стотици проблеми, десетки дилеми
крещят и решение чакат.

И лутам се денем, и лутам се нощем,
дълбая в душата си бедна,
отвън ме препират, ще мога ли още
да издържа в тази битка поредна.

Какво да направя, какво да реша,
не искам да бъда нещастна,
дали да се впусна, дали ще сгреша
дали да си тръгна безгласно.

Не искам да бързам, но времето бяга,
напредва, не иска да спре,
а нови проблеми към мене протягат
зловещи, душащи ръце.

5 коментара:

  1. ZDRAVEI VESI!MNOGO MI XARESAXA TVOITE STIXOVE,PRODALJAVAI DA PI6E6.

    ОтговорИзтриване
  2. Много ми е приятно, че в едно безцелно съботно лутане из интернет стигнах до тези прекрасни стихове...Вие, определено имате талант - продължавайте да изливате в чуден стих терзанията на на своите духовни търсения в поетични образи, рими и стих. Пожелавам ви успех и Бог да е с Вас!

    ОтговорИзтриване
  3. Браво, Веси. И това стихотворение е много хубаво.

    Мимето

    ОтговорИзтриване
  4. Радвам се, че ви харесват моите нещица. Похвалите могат само да стоплят сърцето на твореца :). Което не означава автоматически, че се смятам за такава ;)

    ОтговорИзтриване