сряда, 21 януари 2009 г.

Когато сърцето ти плаче...


Когато сърцето ти плаче
и търсиш покой във смъртта,
когато към нея ти крачиш
в стремеж да забравиш скръбта,

когато ненужен се чувстваш
и мислиш, че сам си сега,
когато да вярваш не искаш,
че точно пред теб е света,

когато безумната болка
те кара да викаш без глас,
когато не знаеш до колко
ще издържиш в този час.

Спомни си, че много отдавна
покорил си с плача си света,
да живееш е твоето право,
да се бориш за свойта мечта.

Независимо колко да искат
да погубят твоя стремеж,
ти повярвай, целта ти е близо,
не е само през лятото скреж.

Щом повярваш във своите сили
и погледнеш смело напред,
щом откриеш къде са се скрили
ще стопиш своя призрачен лед.

8 коментара:

  1. Много е хубаво, Веси :) Изпълва ме с оптимизъм и надежда. Талантът си е талант ;)

    ОтговорИзтриване
  2. Браво Веси, успя да ме усмихнеш с това :)

    ОтговорИзтриване
  3. Velinsky, Мислех си за теб, когато го пуснах тук :).

    @detelina, мерси за похвалата :)

    ОтговорИзтриване
  4. Много хубаво стихотворение.Поздравления !

    ОтговорИзтриване
  5. Който може, си го може. Браво девойче

    ОтговорИзтриване
  6. Нелошо, но твърде наивно написано. Бих казала, че е добро, ако си момиче на 18- 20 години.

    ОтговорИзтриване
  7. :) Никъде не съм споменавала, че съм го написала сега. Стихотворението е отпреди доста време, когато наистина бях на около 20 години :). От много отдавна не съм хващала молива/клавиатурата, за да напиша нещо ново, за съжаление.

    ОтговорИзтриване