събота, 31 януари 2009 г.

Часовникът


Часовник

Ненужно часовникът тиктака,
отдавна времето бе спряло...
единствения път бе извървяло
към свят, изплетен от тъга.

Пронизана душата ми трепери,
премръзнала, пред прага на деня,
ръцете ми, издрани от борбата,
а устните - от викането онемели,
забравили усмивката, смеха.

Ненужно часовникът тиктака,
за мен отдавна времето бе спряло,
то, времето ми, беше извървяло
единствения път към мойта самота.

сряда, 21 януари 2009 г.

Когато сърцето ти плаче...


Когато сърцето ти плаче
и търсиш покой във смъртта,
когато към нея ти крачиш
в стремеж да забравиш скръбта,

когато ненужен се чувстваш
и мислиш, че сам си сега,
когато да вярваш не искаш,
че точно пред теб е света,

когато безумната болка
те кара да викаш без глас,
когато не знаеш до колко
ще издържиш в този час.

Спомни си, че много отдавна
покорил си с плача си света,
да живееш е твоето право,
да се бориш за свойта мечта.

Независимо колко да искат
да погубят твоя стремеж,
ти повярвай, целта ти е близо,
не е само през лятото скреж.

Щом повярваш във своите сили
и погледнеш смело напред,
щом откриеш къде са се скрили
ще стопиш своя призрачен лед.

вторник, 13 януари 2009 г.

Песимизъм


Погълнати от дневните стихии,
в стремежа си към утрешния ден,
с пробягващите мисли сиви
се пазим от света студен.

Омразата пропита е в кръвта ни,
оставихме се тя да ни владее,
дълбаем във душевните си рани
и да забравим злобата си пак не смеем.

Кога ли се увълчихме, не зная,
защо ли времето така ни промени?
За по-добро не мога да мечтая,
защото сме родени да грешим
и пред неправдата смирено да мълчим.

четвъртък, 8 януари 2009 г.

Решения

Тичам по дългите улици пусти
и търся спасение в мрака
стотици проблеми, десетки дилеми
крещят и решение чакат.

И лутам се денем, и лутам се нощем,
дълбая в душата си бедна,
отвън ме препират, ще мога ли още
да издържа в тази битка поредна.

Какво да направя, какво да реша,
не искам да бъда нещастна,
дали да се впусна, дали ще сгреша
дали да си тръгна безгласно.

Не искам да бързам, но времето бяга,
напредва, не иска да спре,
а нови проблеми към мене протягат
зловещи, душащи ръце.

сряда, 7 януари 2009 г.

Пустиня

Графика на Mithgariel

Изображение: Mithgariel

Светът е пустиня без твойте очи,
които аз търся във мрака,
виждам в тях сладки мечти,
те дават ми сила да чакам.

Светът е пустиня без твойте ръце,
безкрайно грижовни и мили,
когато сплетат се с моите две,
вливат в мене надежда.

Светът е пустиня без теб,
пространство безжизнено, сиво...
когато те няма до мен,
малко по малко умирам,
когато до мен си, съм жива.