Песимизъм

Погълнати от дневните стихии,
в стремежа си към утрешния ден,
с пробягващите мисли сиви
се пазим от света студен.

Омразата пропита е в кръвта ни,
оставихме се тя да ни владее,
дълбаем във душевните си рани
и да забравим злобата си пак не смеем.

Кога ли се увълчихме, не зная,
защо ли времето така ни промени?
За по-добро не мога да мечтая,
защото сме родени да грешим
и пред неправдата смирено да мълчим.