Перото на Bamgbi

Откровено

2009-04-03T12:42:00.000-07:00

Картина: Fall Cast Sky на natzke

Притихнали стъпки към тебе ме водят,
изтича към тебе и мисълта,
спомени свидни на пръсти не ходят,
а силно отекват в мойта душа.

Прегърбено минало длани протяга
и настоящето моли за грош,
в бъдеще светло лика ти поставя,
от него струи неизмислена мощ.

Кога ли оставих те да избледнееш
и колко ли пъти замествах те с друг?
И все пак макар и далеко се смееш,
а чувам смеха ти, сякаш си тук.

Поисках

2009-03-10T14:30:00.000-07:00

Снимка на: Joe Owens

Поисках да те обичам,
обичах те силно,
целувах мечтата, че вече си с мен,
преглъщах сълзите и пак те обичах
напук на стремежа да бъдеш студен.

Поисках да те мразя,
намразих те силно,
тъй както се мрази обичан човек,
забравих мечтите, те станаха пепел,
превърнах сърцето си в камък, във лед...

Поисках в забрава да тъне душата ми,
безлични да станат щастливите дни,
безличен да станеш и ти за съдбата ми,
но моята обич към теб ме души.
да те забравя не ми позволи.

Как леко...

2009-02-09T12:16:00.000-08:00

Как леко се пробужда любовта,
в душата ми след дългата почивка,
а може би се лъжа във това,
което връща моята усмивка.

Лъжите от отминалите дни
нокти във сърцето ми са впили,
опитвам да се боря с тях, дали
да се спася ще имам сили?

Ярко ме огрява пролетта,
родила се в моето съзнание,
наивна ли ще бъда ако пак
повярвам сляпо във това сияние?

Часовникът

2009-01-31T03:47:00.001-08:00

Ненужно часовникът тиктака,
отдавна времето бе спряло...
единствения път бе извървяло
към свят, изплетен от тъга.

Пронизана душата ми трепери,
премръзнала, пред прага на деня,
ръцете ми, издрани от борбата,
а устните - от викането онемели,
забравили усмивката, смеха.

Ненужно часовникът тиктака,
за мен отдавна времето бе спряло,
то, времето ми, беше извървяло
единствения път към мойта самота.

Когато сърцето ти плаче...

2009-01-21T22:26:00.000-08:00

Когато сърцето ти плаче
и търсиш покой във смъртта,
когато към нея ти крачиш
в стремеж да забравиш скръбта,

когато ненужен се чувстваш
и мислиш, че сам си сега,
когато да вярваш не искаш,
че точно пред теб е света,

когато безумната болка
те кара да викаш без глас,
когато не знаеш до колко
ще издържиш в този час.

Спомни си, че много отдавна
покорил си с плача си света,
да живееш е твоето право,
да се бориш за свойта мечта.

Независимо колко да искат
да погубят твоя стремеж,
ти повярвай, целта ти е близо,
не е само през лятото скреж.

Щом повярваш във своите сили
и погледнеш смело напред,
щом откриеш къде са се скрили
ще стопиш своя призрачен лед.

Песимизъм

2009-01-13T06:13:00.000-08:00

Изображение: KittiD

Погълнати от дневните стихии,
в стремежа си към утрешния ден,
с пробягващите мисли сиви
се пазим от света студен.

Омразата пропита е в кръвта ни,
оставихме се тя да ни владее,
дълбаем във душевните си рани
и да забравим злобата си пак не смеем.

Кога ли се увълчихме, не зная,
защо ли времето така ни промени?
За по-добро не мога да мечтая,
защото сме родени да грешим
и пред неправдата смирено да мълчим.

Решения

2009-01-08T14:11:00.000-08:00

Изображение: *booters

Тичам по дългите улици пусти
и търся спасение в мрака
стотици проблеми, десетки дилеми
крещят и решение чакат.

И лутам се денем, и лутам се нощем,
дълбая в душата си бедна,
отвън ме препират, ще мога ли още
да издържа в тази битка поредна.

Какво да направя, какво да реша,
не искам да бъда нещастна,
дали да се впусна, дали ще сгреша
дали да си тръгна безгласно.

Не искам да бързам, но времето бяга,
напредва, не иска да спре,
а нови проблеми към мене протягат
зловещи, душащи ръце.

Пустиня

2009-01-07T10:22:00.000-08:00

Изображение: Mithgariel

Светът е пустиня без твойте очи,
които аз търся във мрака,
виждам в тях сладки мечти,
те дават ми сила да чакам.

Светът е пустиня без твойте ръце,
безкрайно грижовни и мили,
когато сплетат се с моите две,
вливат в мене надежда.

Светът е пустиня без теб,
пространство безжизнено, сиво...
когато те няма до мен,
малко по малко умирам,
когато до мен си, съм жива.

Вик за помощ

2008-12-22T09:49:00.001-08:00

Изображение: Em-j-akahana

Дочувам как желанието в теб крещи
да се измъкнеш от смрадта на ада
и унеса със който се сближи,
когато се опита да избягаш.

Тогава в теб се бореха за власт
духът на непукизма и умората,
в живота си не срещна свойта страст,
спасението ти намери в дрогата.

Ти не усещаше как бавно се съсипваш
със всяка доза гонеше страха,
но болката за миг утихва
и връща се по-силна след това.

Ето ме и мен с Kreativ Blogger награда... неочаквано

2008-12-17T10:17:00.000-08:00

Днес с голяма изненада установих, че са наградили и мен с титлата Kreativ Blogger. Благодаря ти, blueice, че оцени моите скромни писания, още повече че това блогче е само на няколко седмици.

И както на всяка една церемония за награждаване и аз първо ще благодаря на хората, които ме подкрепиха и ме подкрепят и сега :). Малко изтъркано, нали? Но няма как, без това не може. Та в този ред на мисли, искам да благодаря на Митака, че ми даде идеята да отделя стихчетата тук :).

А сега на въпроса кои са шестте неща, които ме правят щастлива.

1. Семейството ми, че въпреки всички щуротии, които съм направила, те са до мен и ме подкрепят безрезервно.

2. Племенникът ми, че е такова сладко същество, което няма как да не обичаш, независимо от поредната беля, която той ще направи. Все пак е само на три (ненавършени още) годинки.

3. Приятелите ми, че са до мен във всяка една ситуация.

4. Музиката, че ми дава милиони мигове спокойствие и забавление, според ситуацията.

5. Любовта, когато я има и е споделена. (банално, но истина)

6. Хубавата книга, която те грабва още от първия миг и те кара да я прочетеш на един дъх.

А сега номинациите ми ... по-трудната част :). Има много блогове, които си струва да бъдат наградени, което още повече усложнява нещата. И все пак:

1. Димитър Николов и Kreativen.com - изказвам личните си адмирации към него и неговата работа. Доказва с действия, че качеството е по-важно от количеството.

2. Мирослав Дечев - добър журналист, който не се свени да изказва и отстоява собствената си позиция пред обществото.

3. Най-добрите БГ филми - подкрепям с две ръце идеята на този блог, въпреки че авторът му леко го е позабравил. Митак, накарай ни да си спомним за най-добрите ни актьори и филми :)

4. Velinsky - за поста Тони Мелендес за борбата и надеждата, в който сподели едно прекрасно филмче, което може да надъха всеки да продължи да се бори.

5. Gamina - блогът на Люси, който искрено ме забавлява всеки път, щом го отворя.

6. Блогът на Casper - много полезна и интересна информация за тези, които се интересуват от компютри и Интернет :).

На печелившите, честито. Хайде, полейте наградите и продължавайте в този дух.

Пустота

2008-12-16T09:39:00.000-08:00

Загубих смисъла на цялото това голямо лутане

между един и друг житейски тест,

загубих смисъла на цялото това препускане

през този гаден и измислен зъл живот.

Поисках да обичам, да раздавам

частици от сърцето си, сега

единствено дълбоко в мен остава

разголена, ограбена душа.

Опитах се да мразя, но напразно

погълна ме омразата във транс,

но от това почувствах се по-празна

и дадох пак душата си в аванс.

Остана ми безмълвно да се скитам

със мъртвите души на този свят

и пак към небесата да политам

и пак в морето да не виждам бряг.

Изображение: Daz3D

Можеш ли...

2008-12-12T10:48:00.000-08:00

Разпалваш ли угаснали жарави

и огън в някого дали ще съживиш,

спомени, потънали в забрава,

можеш ли ти сам да възкресиш?

Можеш ли, умело, след погрома

над руини, миришещи на смърт,

да подариш ти любовта си нова,

живот да вдъхнеш в нечия бездушна плът?

Не искаш много, само глътка обич,

една усмивка, малко страст дори...,

но на това дали ще си способен -

да изпариш с целувка нечии сълзи?

Молба

2008-12-10T12:52:00.000-08:00

Подари ми криле, да се вдигна високо

и звездите да поздравя,
да побъбря с луната, да летя без посока
и простора да покоря.

Подари ми очи, за да мога да виждам
красотата на тази земя
и реката, която след дъжд пак приижда
и зелените тучни поля.

Подари ми слуха, за да чувам листата
как си шепнат щастливо в нощта,
да долавям смеха им в съня си, когато
хванат вятъра смел за ръка.

Подари ми сърце, да събирам във него
любовта си към всичко край мен
и да знам, че ще мога да виждам през него
добротата във сивия ден.

Като въведение

2008-12-10T12:32:00.001-08:00

Много се чудих дали да започна този блог. Надъхаха ме и ето, че първият ми пост е вече факт. А защо още един блог? Искаше ми се да публикувам някои от нещата, които някога съм писала. Поезията не е толкова популярна сред масите, а и аз не искам да ставам популярна... и все пак някак си ми се иска да споделя това, което някога с толкова желание е излязло изпод перото ми. Надявам се, че ще ви харесат все пак, поне мъничко :).