понеделник, 22 декември 2008 г.

Вик за помощ

Дочувам как желанието в теб крещи
да се измъкнеш от смрадта на ада
и унеса със който се сближи,
когато се опита да избягаш.

Тогава в теб се бореха за власт
духът на непукизма и умората,
в живота си не срещна свойта страст,
спасението ти намери в дрогата.

Ти не усещаше как бавно се съсипваш
със всяка доза гонеше страха,
но болката за миг утихва
и връща се по-силна след това.

сряда, 17 декември 2008 г.

Ето ме и мен с Kreativ Blogger награда... неочаквано


Днес с голяма изненада установих, че са наградили и мен с титлата Kreativ Blogger. Благодаря ти, blueice, че оцени моите скромни писания, още повече че това блогче е само на няколко седмици.
И както на всяка една церемония за награждаване и аз първо ще благодаря на хората, които ме подкрепиха и ме подкрепят и сега :). Малко изтъркано, нали? Но няма как, без това не може. Та в този ред на мисли, искам да благодаря на Митака, че ми даде идеята да отделя стихчетата тук :).

А сега на въпроса кои са шестте неща, които ме правят щастлива.

1. Семейството ми, че въпреки всички щуротии, които съм направила, те са до мен и ме подкрепят безрезервно.

2. Племенникът ми, че е такова сладко същество, което няма как да не обичаш, независимо от поредната беля, която той ще направи. Все пак е само на три (ненавършени още) годинки.

3. Приятелите ми, че са до мен във всяка една ситуация.

4. Музиката, че ми дава милиони мигове спокойствие и забавление, според ситуацията.

5. Любовта, когато я има и е споделена. (банално, но истина)

6. Хубавата книга, която те грабва още от първия миг и те кара да я прочетеш на един дъх.

А сега номинациите ми ... по-трудната част :). Има много блогове, които си струва да бъдат наградени, което още повече усложнява нещата. И все пак:

1. Димитър Николов и Kreativen.com - изказвам личните си адмирации към него и неговата работа. Доказва с действия, че качеството е по-важно от количеството.

2. Мирослав Дечев - добър журналист, който не се свени да изказва и отстоява собствената си позиция пред обществото.

3. Най-добрите БГ филми - подкрепям с две ръце идеята на този блог, въпреки че авторът му леко го е позабравил. Митак, накарай ни да си спомним за най-добрите ни актьори и филми :)

4. Velinsky - за поста Тони Мелендес за борбата и надеждата, в който сподели едно прекрасно филмче, което може да надъха всеки да продължи да се бори.

5. Gamina - блогът на Люси, който искрено ме забавлява всеки път, щом го отворя.

6. Блогът на Casper - много полезна и интересна информация за тези, които се интересуват от компютри и Интернет :).

На печелившите, честито. Хайде, полейте наградите и продължавайте в този дух.

вторник, 16 декември 2008 г.

Пустота

Загубих смисъла на цялото това голямо лутане
между един и друг житейски тест,
загубих смисъла на цялото това препускане
през този гаден и измислен зъл живот.
Поисках да обичам, да раздавам
частици от сърцето си, сега
единствено дълбоко в мен остава
разголена, ограбена душа.
Опитах се да мразя, но напразно
погълна ме омразата във транс,
но от това почувствах се по-празна
и дадох пак душата си в аванс.
Остана ми безмълвно да се скитам
с мъртвите души на този свят
и пак към небесата да политам
и пак в морето да не виждам бряг.
Изображение: Daz3D

петък, 12 декември 2008 г.

Можеш ли...


Разпалваш ли угаснали жарави
и огън в някого дали ще съживиш,
спомени, потънали в забрава,
можеш ли ти сам да възкресиш?

Можеш ли, умело, след погрома
над руини, миришещи на смърт,
да подариш ти любовта си нова,
живот да вдъхнеш в нечия бездушна плът?

Не искаш много, само глътка обич,
една усмивка, малко страст дори...,
но на това дали ще си способен -
да изпариш с целувка нечии сълзи?

сряда, 10 декември 2008 г.

Молба

Подари ми криле, да се вдигна високо
и звездите да поздравя,
да побъбря с луната, да летя без посока
и простора да покоря.

Подари ми очи, за да мога да виждам
красотата на тази земя
и реката, която след дъжд пак приижда
и зелените тучни поля.

Подари ми слуха, за да чувам листата
как си шепнат щастливо в нощта,
да долавям смеха им в съня си, когато
хванат вятъра смел за ръка.

Подари ми сърце, да събирам във него
любовта си към всичко край мен
и да знам, че ще мога да виждам през него
добротата във сивия ден.

Като въведение

Много се чудих дали да започна този блог. Надъхаха ме и ето, че първият ми пост е вече факт. А защо още един блог? Искаше ми се да публикувам някои от нещата, които някога съм писала. Поезията не е толкова популярна сред масите, а и аз не искам да ставам популярна... и все пак някак си ми се иска да споделя това, което някога с толкова желание е излязло изпод перото ми. Надявам се, че ще ви харесат все пак, поне мъничко :).