Ненужно часовникът тиктака,
отдавна времето бе спряло...
единствения път бе извървяло
към свят, изплетен от тъга.
Пронизана душата ми трепери,
премръзнала, пред прага на деня,
ръцете ми, издрани от борбата,
а устните - от викането онемели,
забравили усмивката, смеха.
Ненужно часовникът тиктака,
за мен отдавна времето бе спряло,
то, времето ми, беше извървяло
единствения път към мойта самота.
Хеййй, продължаваш да ме докосваш с думите си! Надявам се самотата вече да е в миналото... Позволи на часовника отново да отмерва времето за теб. Всеки има периоди, в които се чувства изоставен от целия свят, ноооо... времето не спира и не свършва, само така ни се струва понякога. И твоето не е извървяло последния си път, а само един от многото и скоро ще тръгне по нов, по-приятен за теб ;) Топъл и усмихнат ден ти пожелавам!! И продължавай да пишеш, имаш талант ;)
ОтговорИзтриване