събота, 31 януари 2009 г.

Часовникът


Часовник

Ненужно часовникът тиктака,
отдавна времето бе спряло...
единствения път бе извървяло
към свят, изплетен от тъга.

Пронизана душата ми трепери,
премръзнала, пред прага на деня,
ръцете ми, издрани от борбата,
а устните - от викането онемели,
забравили усмивката, смеха.

Ненужно часовникът тиктака,
за мен отдавна времето бе спряло,
то, времето ми, беше извървяло
единствения път към мойта самота.

1 коментар:

  1. Хеййй, продължаваш да ме докосваш с думите си! Надявам се самотата вече да е в миналото... Позволи на часовника отново да отмерва времето за теб. Всеки има периоди, в които се чувства изоставен от целия свят, ноооо... времето не спира и не свършва, само така ни се струва понякога. И твоето не е извървяло последния си път, а само един от многото и скоро ще тръгне по нов, по-приятен за теб ;) Топъл и усмихнат ден ти пожелавам!! И продължавай да пишеш, имаш талант ;)

    ОтговорИзтриване