Когато сърцето ти плаче
и търсиш покой във смъртта,
когато към нея ти крачиш
в стремеж да забравиш скръбта,
когато ненужен се чувстваш
и мислиш, че сам си сега,
когато да вярваш не искаш,
че точно пред теб е света,
когато безумната болка
те кара да викаш без глас,
когато не знаеш до колко
ще издържиш в този час.
Спомни си, че много отдавна
покорил си с плача си света,
да живееш е твоето право,
да се бориш за свойта мечта.
Независимо колко да искат
да погубят твоя стремеж,
ти повярвай, целта ти е близо,
не е само през лятото скреж.
Щом повярваш във своите сили
и погледнеш смело напред,
щом откриеш къде са се скрили
ще стопиш своя призрачен лед.
Публикации
Много е хубаво, Веси :) Изпълва ме с оптимизъм и надежда. Талантът си е талант ;)
ОтговорИзтриванеБраво Веси, успя да ме усмихнеш с това :)
ОтговорИзтриванеVelinsky, Мислех си за теб, когато го пуснах тук :).
ОтговорИзтриване@detelina, мерси за похвалата :)
Много хубаво стихотворение.Поздравления !
ОтговорИзтриванеКойто може, си го може. Браво девойче
ОтговорИзтриванеНелошо, но твърде наивно написано. Бих казала, че е добро, ако си момиче на 18- 20 години.
ОтговорИзтриване:) Никъде не съм споменавала, че съм го написала сега. Стихотворението е отпреди доста време, когато наистина бях на около 20 години :). От много отдавна не съм хващала молива/клавиатурата, за да напиша нещо ново, за съжаление.
ОтговорИзтриванеsuper qko e ... bravo na avtorkata :)
ОтговорИзтриване