Блог игра: Как чета

Миналата седмица GaN ме предизвика да споделя поверителна информация за навиците и предпочитанията ми за четене и книги.

Казано под секрет, през годините и навиците ми и предпочитанията ми са се променяли драстично, но едно нещо винаги е било константа - любовта ми към книгите, въпреки че в последно време не им отделям полагащото им се внимание. Но стига с баналните обяснения. Който иска да надникне в тайното кътче на едно Bamgbi, да продължава да чете ;).

Похапваш ли докато четеш? Ако го правиш, коя е любимата ти “храна за четене”?

В последните няколко години не го правя, но докато бях още ученичка книгата бе неразделна част от живота ми. Закусвах, обядваи и вечерях с книга под ръка. За целта масата се аранжираше така, че да имам възможност да проследявам историята ядейки - храната пред мен, а книгата - подпряна на нещо.

Какво обичаш да пиеш, докато четеш?

Обичайните заподозрени - кафе, Кока Кола, сок ... В зависимост от настроението и часа :).

Отбелязваш ли си някакви пасажи и моменти книгите или идеята да драскаш по книгата те ужасява?

Драскането по книгите за мен е кощунство, никога не съм си го позволявала и едва ли ще го направя. Един единствен път проявих самоинициатива (малко тренировки преди изпит по редактиране) да проверя грешките в една книга. За мой голям ужас, нямаше и една страница без по-малко от пет грешки.

Как отбелязваш последната прочетена страница – книгоразделител, кучешки ушички (като прегъваш листа отдолу), оставяш книгата отворена?

Обикновено поставям някакво парче хартия или запомням страницата, до която съм стигнала. Имало е моменти, в които съм използвала книгоразделител, прегъвала съм страница, оставяла съм я отворена. Последното се е случвало само ако знам, че до 5 минути ще се върна към книгата. Последните няколко години преди да започна да чета някоя книга й правя обложка с вестник и я използвам за отбелязване.

Художествена или нехудожествена литература? Или и двете?

Предимно художествена литература. За мен книгата е по-скоро средство за бягство от ежедневните проблеми и начин за развиване на въображението, отколкото източник на знания в определени области. Колкото и тъпо да звучи, използвам предимно компютъра и интернет, за да чета нехудожествена литература.

Държиш ли да прочетеш главата до края, преди да оставиш книгата, или можеш да си спреш по всяко време?

Предпочитам да прочета главата до край, но в някои случаи това е невъзможно. Ако книгата е увлекателна, мога да не спра да чета цял ден, докато не я прочета цялата. Имам случаи, в които съм чела едва ли не 24 часа само за да разбера какво се случва накрая. Нищо и никой не може да ме откъсне от книга, ако тя е достатъчно интересна и завладяваща. Creepy, а?

Можеш ли да захвърлиш книгата, ако авторът те дразни?

Не или поне не веднага. Не се отказвам до последно, освен ако книгата наистина не успее да ме увлече, независимо от нейния автор.

Ако попаднеш на непозната дума, спираш ли, за да потърсиш някъде значението?

По принцип не. В художествената литература рядко използват думи, които са трудни за разбиране, а в повечето книги има бележки под линия ;).

Какво четеш в момента?

В момента чета три книги - "Песен за огън и лед: Сблъсък на крале" на Джордж Мартин, "Трилогия на Номите" на Пратчет и "Нека се обичаме с отворени очи" на Хорхе Букай.

Коя е последната книга, която си купи?

"Нека се обичаме с отворени очи" на Хорхе Букай.

От тези хора, които четат само по една книга, ли си или можеш да четеш по няколко наведнъж?

То май вече е ясно :) - по няколко.

Имаш ли си любимо място/време за четене?

Не, но ми е най-приятно като съм навън - на някоя пейка или на терасата.

Какво предпочиташ – поредици от книги или самостоятелни издания?

Труден въпрос. Май че поредици.

Има ли книга или автор, които препоръчваш отново и отново на всичките си приятели?

Няколко са. "Мъглите на Авалон" на Марион Зимър Брадли, "Махалото на Фуко" на Умберто Еко и (не съм копирала от теб, GaN) "Шогун" на Джеймс Клавел.

Как организираш книгите в библиотеката си? (по жанр, заглавие, име на автора, т.н.)

В общи линии по никакъв начин. По-скоро по размер :).

Е, това беше. Не болеше. Още не съм измислила на кого да предам щафетата. Когато реша, ще добавя имената тук.