tag:blogger.com,1999:blog-60043074737221208592011-07-08T03:30:20.322-07:00Веси Тодороваhttp://www.blogger.com/profile/14246283820103442068noreply@blogger.comBlogger151100tag:blogger.com,1999:blog-6004307473722120859.post-19499402052594602102010-06-11T04:11:00.000-07:002010-06-11T04:13:04.106-07:00

Миналата седмица GaN ме предизвика да споделя поверителна информация за навиците и предпочитанията ми за четене и книги. Казано под секрет, през годините и навиците ми и предпочитанията ми са се променяли драстично, но едно нещо винаги е било константа - любовта ми към книгите, въпреки че в последно време не им отделям полагащото им се внимание. Но стига с баналните обяснения. Който иска да

Веси Тодороваhttp://www.blogger.com/profile/14246283820103442068noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-6004307473722120859.post-40194231552179033632009-04-03T12:42:00.000-07:002009-04-03T12:46:43.790-07:00

Картина: Fall Cast Sky на natzkeПритихнали стъпки към тебе ме водят,изтича към тебе и мисълта,спомени свидни на пръсти не ходят,а силно отекват в мойта душа.Прегърбено минало длани протягаи настоящето моли за грош,в бъдеще светло лика ти поставя,от него струи неизмислена мощ.Кога ли оставих те да избледнееши колко ли пъти замествах те с друг?И все пак макар и далеко се смееш,а чувам смеха ти,

Веси Тодороваhttp://www.blogger.com/profile/14246283820103442068noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-6004307473722120859.post-90652563551787914002009-03-10T14:30:00.000-07:002009-03-10T14:32:02.454-07:00

Снимка на: Joe Owens Поисках да те обичам, обичах те силно, целувах мечтата, че вече си с мен, преглъщах сълзите и пак те обичах напук на стремежа да бъдеш студен. Поисках да те мразя, намразих те силно, тъй както се мрази обичан човек, забравих мечтите, те станаха пепел, превърнах сърцето си в камък, във лед... Поисках в забрава да тъне душата ми, безлични да станат щастливите дни, безличен

Веси Тодороваhttp://www.blogger.com/profile/14246283820103442068noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-6004307473722120859.post-13848284266994984362009-02-09T12:16:00.000-08:002010-01-15T08:18:03.563-08:00

Как леко се пробужда любовта,в душата ми след дългата почивка,а може би се лъжа във това,което връща моята усмивка.Лъжите от отминалите днинокти във сърцето ми са впили,опитвам да се боря с тях, далида се спася ще имам сили?Ярко ме огрява пролетта,родила се в моето съзнание,наивна ли ще бъда ако пакповярвам сляпо във това сияние?

Веси Тодороваhttp://www.blogger.com/profile/14246283820103442068noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-6004307473722120859.post-77330883607863932332009-01-31T03:47:00.001-08:002009-01-31T03:52:13.431-08:00

Ненужно часовникът тиктака, отдавна времето бе спряло... единствения път бе извървяло към свят, изплетен от тъга. Пронизана душата ми трепери, премръзнала, пред прага на деня, ръцете ми, издрани от борбата, а устните - от викането онемели, забравили усмивката, смеха. Ненужно часовникът тиктака, за мен отдавна времето бе спряло, то, времето ми, беше извървяло единствения път към мойта самота.

Веси Тодороваhttp://www.blogger.com/profile/14246283820103442068noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-6004307473722120859.post-25780194654947234312009-01-21T22:26:00.000-08:002009-04-24T05:00:25.695-07:00

Когато сърцето ти плачеи търсиш покой във смъртта,когато към нея ти крачишв стремеж да забравиш скръбта,когато ненужен се чувстваши мислиш, че сам си сега,когато да вярваш не искаш,че точно пред теб е света,когато безумната болкате кара да викаш без глас,когато не знаеш до колкоще издържиш в този час.Спомни си, че много отдавнапокорил си с плача си света,да живееш е твоето право,да се бориш за

Веси Тодороваhttp://www.blogger.com/profile/14246283820103442068noreply@blogger.com8tag:blogger.com,1999:blog-6004307473722120859.post-234794176280295512009-01-13T06:13:00.000-08:002010-01-15T08:18:33.678-08:00

Погълнати от дневните стихии,в стремежа си към утрешния ден,с пробягващите мисли сивисе пазим от света студен.Омразата пропита е в кръвта ни,оставихме се тя да ни владее,дълбаем във душевните си рании да забравим злобата си пак не смеем.Кога ли се увълчихме, не зная,защо ли времето така ни промени?За по-добро не мога да мечтая,защото сме родени да грешими пред неправдата смирено да мълчим.

Веси Тодороваhttp://www.blogger.com/profile/14246283820103442068noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-6004307473722120859.post-78624864138485554612009-01-08T14:11:00.000-08:002010-05-04T13:37:12.232-07:00

Тичам по дългите улици пусти и търся спасение в мрака стотици проблеми, десетки дилеми крещят и решение чакат. И лутам се денем, и лутам се нощем, дълбая в душата си бедна, отвън ме препират, ще мога ли още да издържа в тази битка поредна. Какво да направя, какво да реша, не искам да бъда нещастна, дали да се впусна, дали ще сгреша дали да си тръгна безгласно. Не искам да бързам, но времето бяга,

Веси Тодороваhttp://www.blogger.com/profile/14246283820103442068noreply@blogger.com5tag:blogger.com,1999:blog-6004307473722120859.post-50561606831420119722009-01-07T10:22:00.000-08:002009-01-07T11:09:50.329-08:00

Изображение: MithgarielСветът е пустиня без твойте очи, които аз търся във мрака, виждам в тях сладки мечти, те дават ми сила да чакам. Светът е пустиня без твойте ръце, безкрайно грижовни и мили, когато сплетат се с моите две, вливат в мене надежда. Светът е пустиня без теб, пространство безжизнено, сиво... когато те няма до мен, малко по малко умирам, когато до мен си, съм жива.

Веси Тодороваhttp://www.blogger.com/profile/14246283820103442068noreply@blogger.com9tag:blogger.com,1999:blog-6004307473722120859.post-85615896038131192682008-12-22T09:49:00.001-08:002010-01-22T12:11:48.739-08:00

Дочувам как желанието в теб крещида се измъкнеш от смрадта на адаи унеса със който се сближи,когато се опита да избягаш.Тогава в теб се бореха за властдухът на непукизма и умората,в живота си не срещна свойта страст,спасението ти намери в дрогата.Ти не усещаше как бавно се съсипвашсъс всяка доза гонеше страха,но болката за миг утихваи връща се по-силна след това.

Веси Тодороваhttp://www.blogger.com/profile/14246283820103442068noreply@blogger.com4tag:blogger.com,1999:blog-6004307473722120859.post-40572437767179609392008-12-17T10:17:00.000-08:002008-12-18T01:25:10.760-08:00

Днес с голяма изненада установих, че са наградили и мен с титлата Kreativ Blogger. Благодаря ти, blueice, че оцени моите скромни писания, още повече че това блогче е само на няколко седмици.И както на всяка една церемония за награждаване и аз първо ще благодаря на хората, които ме подкрепиха и ме подкрепят и сега :). Малко изтъркано, нали? Но няма как, без това не може. Та в този ред на мисли,

Веси Тодороваhttp://www.blogger.com/profile/14246283820103442068noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-6004307473722120859.post-16887321186997037892008-12-16T09:39:00.000-08:002008-12-16T09:55:07.798-08:00

Загубих смисъла на цялото това голямо лутанемежду един и друг житейски тест,загубих смисъла на цялото това препусканепрез този гаден и измислен зъл живот.Поисках да обичам, да раздавамчастици от сърцето си, сегаединствено дълбоко в мен оставаразголена, ограбена душа.Опитах се да мразя, но напразнопогълна ме омразата във транс,но от това почувствах се по-празнаи дадох пак душата си в аванс.Остана

Веси Тодороваhttp://www.blogger.com/profile/14246283820103442068noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-6004307473722120859.post-72032227913266057572008-12-12T10:48:00.000-08:002008-12-12T10:58:32.932-08:00

Разпалваш ли угаснали жаравии огън в някого дали ще съживиш,спомени, потънали в забрава,можеш ли ти сам да възкресиш?Можеш ли, умело, след погроманад руини, миришещи на смърт,да подариш ти любовта си нова,живот да вдъхнеш в нечия бездушна плът?Не искаш много, само глътка обич,една усмивка, малко страст дори...,но на това дали ще си способен -да изпариш с целувка нечии сълзи?

Веси Тодороваhttp://www.blogger.com/profile/14246283820103442068noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-6004307473722120859.post-91955354603756671432008-12-10T12:52:00.000-08:002008-12-10T12:58:06.089-08:00

Подари ми криле, да се вдигна високои звездите да поздравя, да побъбря с луната, да летя без посока и простора да покоря. Подари ми очи, за да мога да виждам красотата на тази земя и реката, която след дъжд пак приижда и зелените тучни поля. Подари ми слуха, за да чувам листата как си шепнат щастливо в нощта, да долавям смеха им в съня си, когато хванат вятъра смел за ръка. Подари ми сърце,

Веси Тодороваhttp://www.blogger.com/profile/14246283820103442068noreply@blogger.com2tag:blogger.com,1999:blog-6004307473722120859.post-61554567659844775082008-12-10T12:32:00.001-08:002008-12-10T12:42:07.248-08:00

Много се чудих дали да започна този блог. Надъхаха ме и ето, че първият ми пост е вече факт. А защо още един блог? Искаше ми се да публикувам някои от нещата, които някога съм писала. Поезията не е толкова популярна сред масите, а и аз не искам да ставам популярна... и все пак някак си ми се иска да споделя това, което някога с толкова желание е излязло изпод перото ми. Надявам се, че ще ви

Веси Тодороваhttp://www.blogger.com/profile/14246283820103442068noreply@blogger.com3